Black soul, black castle

"The woods are lonely dark and deep, but i have promises to keep and miles to go before i sleep"

Обещанията - какво знаехте за тях? Празни думи, напразни надежди, лъжи, измами, рядко изпълними. Почти толкова големи думи като клетвите. И очевдно никой не ги приемаше на вътре, никой не изпитваше желание да спазва думата си, на никой не му беше по силите да го направи.
Знаете ли в средновековието едно обещание е било способно да спаси семейство от смърт, да възкачи на трона нов крал, да спре война. Една честна дума, едно обещание докато сега... Не бе способно на нищо освен на празни надежди. Може би бе защото човечеството усвои онези умения на лъжата, измамата и манипулацията. Може би бяха еволюирали в по - долни същества и от мишките и точно за това Евълин или да кажем по - точно Луцифер изпитваше такова желание да ги смаже. Да се леят реки пълни с човешка кръв, а също така и кръвта на тяхната създателка - Анна. И знаете ли какво? Евълин бе човек, който държеше на думата си, който задължително спазваше обещанията си, а тя бе дала дума на самата себе си, че собственоръчно ще убие тъй нареченият Господ, ще я разреже на десетки парчета, които щеше да разпръсне из целия свят. Европа, Азия, Америка, Африка и останалите континенти щяха да имат по парче от Анастасия. Рибите в океана щяха да разкъсват други парчета от нея, щеше дори да нахрани своят тигър с "божественото" месо и кожа.
И не, че Ев бе злобна , тя просто бе прекалено отмъстителна и злопаметна и бе готова да направи всичко, за да изпълни обещанията си, особено онези които бе дала на самата себе си.

Дори в момента Дяволът изпълняваше едно от обещанията които бе дала. Дума която бе дала на по - висшестоящите демони, тези които най - много се приближаваха към нейното ниво, макар че то бе недостижимо поради факта, че тя бе самата Сатана.

Сигурно се чудите какво бе обещанието на Евълин и защо тя изобщо правеше каквото и да е за по - нисшестоящи!?
Но тя приемаше своята армия като семейство, но както знаете във всяко семейство имаше недъзи, а тя искаше нейното да е перфектно и трябваше да скрие недъзите като ги заличи от света. Не трябваше да посрамват името й и за това трябваше да прави някои съкращения в "родословното дърво".
И точно това бе обещала на няколко от демоните си, когато й бе съобщена новината, че демонската кръв е била открадната от воини на Рая. Очевидно дилърите на русокосата Сатана, имаха нужда от подменяне и естествено тя щеше да ги отмени с тяхното убийство щеше да изпълни обещание и да добави малък бонус към това.

Когато тримата демона й бяха доведени в тронната зала, където прекарваше повечето си време тъй като се приемаше за нещо като кралица, тя стана от железният си трон и затрополи с токчетата си по мраморния под докато не стигна тримата нещастници и звукът от токчетата й просто спря. Може би най - лошото затишие за тях. А звукът от измъкването на револвера бе още по -ужасяващо, но ужасът премина бързо, поне за двамата от края, този по- средата плануваше да го убие по съвсем друг начин.

Русият Дявол хвана черноокият за яката на ризата като без никакво излишно усилие го задърпа към огромната клетка в залата.
- Знаеш ли, нарочно храня домашният си любимец по - рядко. Когато не храниш често един хищник той освирепява, а няма по - голяма радост за мен от това да видя как свирепо разкъсва жертвите си! - Усмивката на Евълин просто не можеше да слезе от лицето й, беше перфектният ден, щом й се отдадеше възможност да убие.
Тя накара две от верните й слуги да отключат клетката след което избута негодникът вътре.
- Не си прави да напускаш това хубаво тяло, скъпи. Над главата ти има капан за демони. - Тя му прати въздушна целувка и проследи с поглед ловките движения на тигъра си, който устремено приближаваше. Усмивката й нарастваше с всяка изминала секунда, вълнението й също. Докато нещо не я накара да отмести погледа си и да изпусне ловкия скок и нападението.
- Кой от вас е решил да става късната вечеря, че прекъсва такова изящество и изкуство ..- започна Евълин докато се извърташе и след това го видя. Екзорсиста, лидерът на екзорсистите.
- Какво по - точно те води към "скромния" ми дом, скъпи. - попита без особен интерес като отново намери пътя към трона си, сядайки на него и кръстосвайки краката си.

Колко време всъщност бе продължила тази война? Колко години? Имаше ли десетилетия? Имаше ли векове? Защото когато водиш война времето бе толкова относително, не се забелязваше дори как минаваше, а времето просто бе профучало пред Луцифер . Самата Сатана не можеше да каже с точност колко време бе минало и дори в момента ако й кажехте колко години тя нямаше да повярва, защото й се струваше сякаш бе вчера, когато се разпали войната.
Колко ли жертви бе взела тя? Колко ли деца бяха погинали от нейната ръка, колко ли градове бяха сринати до основи. Колко лъжи бяха изречени, колко измами ненаказани? Русият Дявол не знаеше това, не й с изключителна точност, можеше просто да ви отговори с "много".

Но всички тези години война я бяха научили на нещо със сигурност и това бе знанието кога хората идваха с фалшив предлог. Но Евълин знаеше също и как да прилага вродената си хитрост, беше се научила и на изключително търпение и може би бе време да ги приложи.

Но всъщност желанието й клонеше на друга посока. В представите си тя ставаше от трона си, подритвайки леко металният куфар, който бе сигурна че е пълен с дрогата която извличаше от демоните си. Извади една сребърна запалка от джоба си отваряйки куфара. Завъртя камъчето и я пусна в куфара като за няма и секунда всичко вътре пламна. Защо изгаряше стоката си ли? Защото нямаше доверие на никой.
С две малки крачки се приближи до мъжа улавяйки го за гърлото, като захвата й постепенно се затягаше.
- А сега, защо всъщност си тук? - Но това всичко не се беше случило, нямаше и да се случи, защото у Дявола нямаше и помен от недоверие и гняв.
В действителност тя наистина стана от трона си, но не за да пали наркотикът, което щеше да стане, но просто по - късно. Не и за да души лидерът на екзорсистите.
Тя взе куфара от мраморният под, като на лицето й засия усмивка. Усмивка която винаги се бъркаше за благодарствена и радостна, но далеч не бе такава.
Луцифер подаде куфарът на един от демоните, стоящи от двете й страни и приближи към мъжа.
- Тигърът ми никога не би похабил месо, никога не е достатъчно сит, но мисля че да те пощадя и да не те хвърлям в клетката й не показва достатъчно благодарността ми. За това вместо да ставаш вечеря за нея, какво би казал да вечеряш с мен? - Луцифер щеше да разбере истинската причина екзорсиста да е тук, но не чрез измъчване, което й бе присъщо, щеше да ги получи с търпение и гостоприемство.
- Можете да си вървите мили мой! - Заговори Лу на демоните си. - Има прекалено много напрежение в стаята, а и карате госта ни да се чувства не на място. Сигурна съм, че изпитва по - голямо желание да ви убие, от колкото вие - него. - лек смях се разнесе в залата.
-Но господарке не можем...- Дяволът моментално вдинчгна пръст във въздуха давайки знак на подчиненият си да замълчи и да излезе.

Хората твърдяха, че на всеки му е по - лесно да имс човек на който да се довери, но всъщност до колко наистина бе вярно това? Луцифер лично предпочиташе да няма вяра у никой, да се съмнява във всеки, защото така нямаше как да забият нож в гърба й.
Русата Сатана не рязбираше доверието и по - точно сляпото доверие. Всеки който доверяваше тайните и живота си на друг бе просто голям глупак. Глупак неосъзнал реалността в която живееше, защото бяха времена на война. Никой на никой не можеше фа се довери и най - важното не трябваше.

- Нима мога да ти имам доверие? Прочиташ мислите ми, докато своите криеш зад някакъв талисман. - Тя погледна медальона който се подаваше изпод черната тениска и се подсмихна леко. Бе сигурна, че е той тъй като излъчваше голяма сила, сила която усещаше, тъй като я блокираше по всякякъв начин.

- Жалко, че вече си избрал страна и трябва да воюваме. Силата ти е голяма, не всеки може да прочете мислите на Дявола. Но ти ... Специален си по някакъв начин. Щеше да си перфектния воин в армията ми ... Жалко. Наистина, много. - Русият Дявол изцъка с език като поклати глава да създаде илюзита,че й е гадно от този факт. В действителност не бе факт който я радваше, но определено не можеше и да я разстрои.

- И щом четеш мислите ми знаеш, че не си падам особено по увъртането, какво искаш? Не си изминал целият този път, за да ми връчиш куфар с кръв, която можех да източа на ново от демоните си! - Тя направи няколко крачки подминавайки силуета му и заставайки точно зад него прокарвайки пръстите си по гърба му.
- Но не си дошъл и с молба. Екзорсистите сте прекалено горди, за да молите демоните за нещо. Не си и за споразумение, тъй като най - съкровеното ви желание е да избиете децата ми и ако може и мен с тях. - Луцифер започна да отмята възможностите една след една гласно, като накрая приближи лицето си до главата му.
- Отвори съзнанието си за мен, позволи ми да надникна. - Прошепна в ухото му. Горещият й дъх се разля по кожата му галейки я, устните й почти докосваха кожата му, а любопитството й постепенно нарастваше. Копнежът й да разбере целта на младият екзорсист бе неизменно голям, а това й се струваше като детска игра. В действителност се забавляваше правейки се на детектив. Отдавна не бе намирала някой в чието съзнание не можеше да проникне и това някак си я забавляваше сега. Обичаше мистериите. Обичаше ги толкова много, че дори самата тя се бе превърнала в такава. Мистерия за околните. Никой не можеше да разбере русокосата Сатана, а и никой не можеше да прочете съзнанието й , именно за тпва събеседнилът й бе такава голяма атракция за нея.

Пръстите й се пуснаха по косата му вплитайки се в нея като без никаква грубост извиха главата му съвсем леко назад. Другата й ръка нежно милва лицето му, докато подобие на усмивка се появи на лицето й. Бе смесица между любопитство, вълнение и нещо което можеше да се определи като ужасно, като накаква луда или по - точно психопатска нотка.
- Грубо е да отказваш на домакина Алекзандър, за това добре си помисли. - Тя го пусна след което се отдалечи от него, отивайки при клетката провирайки ръката си през нея, за да я прокара по козината на домашният си любимец.

Да бъдеш на висок пост не беше лесно, всъщност бе изключително трудно, а когато си Дявол или Господ - най - високите и важни фигури бе повече от адски трудно. И двете трябваха да взимат решения, важни решения, но докато разглезената роднина на Сатана просто нареждаше с размах и взимаше важни решения без да помисли над тях, без дс изчисли загубите, жертвите и преимуществата, русокосата Сатана правеше точно обратното.
Мислеше всичко. Разучаваше всичко до най - малкият детайл преди да вземе решение. Гледаше дали ще й бъде от полза, дори понякога се съветваше с децата си - демоните.

Знаете ли от Луцифер ставаше добър владетел. Е да бе " превъплащението на злото " или поне така я изкарваха останалите, бе леко брутална по някога, но всичко това в името на войната. На добрата война, на онази която щеше да спечели по един или друг начин, но ако се довереше можеше да загуби, да се върне в Ада, а нямаше да го позволи. На земята й харесваше прекалено много, за да се връща в онази гореща дупка.

- Бих ти се доверила, но както сам каза нямам доверие на никой, утре може да сметнеш че и аз съм разглезена, да ти писне от начина по който водя войната и да притичкаш при Анна със същото предложение. Няма как да съм сигурна въпреки мислите ти. - тя се отдръпна от него, без дори да трепне от близостта му. Не се влияеше от игрички, не ги обичаше освен ако тя не ги прилагаше.
- Освен ако вече не си го направил! - Заговори изведнъж, след като премисли всички възможности като тонът й вече бе напълно променен. У него се усещаше нотка на раздразнение, съвсем малко ярост може би, съмнение, жажда за кръвта му ако в действителност бе така.

С една съвсем лека крачка Дяволът отново застана до екзорсиста в същата близост от преди само броени секунди като този път наистина го бе уловила за гърлото избутвайки тялото му така, че гърбът му да се тресне в клетката.

За няма и секунди Евълин извади отново револвера си насочвайки го към главата му, докато все още държеше гърлото му.

- Предполагам знаеш от какво са направени куршумите. Могат да убият всяко същество, точно като ангелските и демонските остриета и ако ти Алекзандър О'дейл играеш двойна игра ще получиш куршум в главата. - Не не беше празна заплаха. Луцифер много рядко отправяше заплахи, винаги действаше на секундата щом проявяваше интерес към нещо, а към него определено проявяваше интерес. Перфектния войн.
С него победата й бе почти сигурна. А после - най накрая перфектния свят. Без ангели, без Анна, без ... Не всъщност трябваше да се примири с хората ако искаше екзорсистите към армията си. Но всеки трябваше да прави компромиси, нали така?!

- Имаш късмет, че бих могла да извлека полза от теб Алекзандър иначе вероятно щеше да си мъртъв до момента. - Евълин отпусна захвата си и прибра пистолета и усещайки как хищното животно се приближаваше към новият й евентуален съюзник, го улови за тениската и го дръпна напред след което демонстративно се обърна и закрачи обратно към трона си.
- Е предполагам трябва да полеем новият съюз!? - Да, това определено даваше отговор на въпроса му. Тя приемаше съюза.