i'm gonna blow up your mind, 'cuz tonight i'm so fucking high

i wouldn't survive a single night in my mind

Студ, той цареше и извираше наоколо, но определено не беше просто студеното време. Студа извираше от погледа на Клара, който бе заменян единствено от яростта, която от време на време стопяваше леда в очите и', но пък и придаваше доста зверски вид, естествено погледът и' не можеше да го уплаши, та той беше социопат, психопат дори, беше готов на всичко, за да получеше това, което иска и изобщо не му пукаше, че за тази работя трябваше да измъчва единствената жена, която някога го е обичала истински и която до известно време придаваше някакъв смисъл в живота му.
Той беше задник, имаше навика да отблъсква хората от себе си, да ги разочарова, защо точно тя трябваше да е различна, специална дори? Не. В живота му нямаше подобно нещо на специални хора, всичките бяха просто познати, които в крайна сметка се превръщаха в негови жертви.
Даниел опря ножа до бедрото на брюнетката, като го натисна, докато не чу стенанията и' и не видя червеният поток от кръв, за който беше виновен. Хвана я за косата, дърпайки я назад така, че лицето и' да посочи нагоре, да може да го погледне в очите, да види неговата свирепост, непукизмът му, за него тя беше просто един боклук ... вече. Всички се превръщаха в това.
- Кажи ми къде е и ще спестя мъките ти, обещавам, че ще получиш бърза и безболезнена смърт. - опита с добро, опита се да бъде мил, предостави и' избор най - накрая и какво получи в замяна?! Тя му се изплю в лицето. Гневът се надигна в него. Личеше си по изражението му. Той избърса лицето си, след което замахна с ръка към нейното, с юмрукът, който заби в лицето и' успя да и' цепне устната, но това като цяло изглеждаше незначително пред всичко останало, което и' бе причинил.
- Шибана кучка, ще си платиш за това. - отвърза ръцете и' краката и', които бяха плътно долепени до металният стол. Имаше следи от въжето, което като махна предизвика у момичето особено голяма болка, която докара неизменимо доволна усмивка на лицето му. Мислеше си, че вече беше толкова измъчена, че не изпитва болка, но уви беше в грешка.
- Не можеш да ми причиниш по - голяма болка от тази преди три години, Дан, ти ме превърна в чудовище, карайки ме да убия собствените си родители, за да бъдем заедно, превърна и себе си в такова, виж се...не мога да те позная. - изглеждаше животът бързо я напускаше, а за някой който беше обичал Клара толкова много, той всъщност беше доволен, не можеше да смъкне доволната усмивка от лицето си.
- О скъпа, но аз винаги съм си бил чудовище, просто умеех да го прикривам добре. - известен сарказъм се долавяше в гласа му, никога не е предполагал, че това щяха да са последните му думи към някой, мислеше за нещо малко по - драматично, но имаше ли значение, след като за нея и тези си бяха прекалено болезнени.
Даниел извади пистолета от задната част на панталоните си, беше точно между колана и панталона, насочвайки го към клетницата, след което махна предпазителя и ... просто я уби. Без да му мигне окото.

::Две години по - късно::

- Надявам се не прекъсвам нещо важно господа, но всъщност и да е така не ме интересува особено. - беше влезнал в компанията на онзи нещастник, който се бе осмелил да се опита да го убие, за първи път в живота си Даниел бе облякъл костюм, беше се издокарал, но все пак за такъв случай като този определено не можеше да дойде небрежно облечен, та това бе колуминацията на отмъщението му, последният етап. Още с влизането си в заседателната зала, предизвика смут, уплах ... горките нещастни копелета, защо им беше да го вбесяват, макар че за него подобни действия на това което се канеше да извърши бяха като детска игра, доставяха му удоволствие.
- Сигурен съм, че ме помните, все пак такова красиво лице не се забравя толкова лесно, а според малоумните ви опити за убийство, непохватността и страха, който чета в момента по лицата ви, бих казал че сте група педали, така че определено помните това лице.- още едно негово "прекрасно" качество бе самоувереността му, самочувствието etc.
- Ето как седят нещата господа, подписвате този документ, с който ми прехвърляте петдесет процента от акциите си над компанията или губите живота си, просто е. - Монро побутна документите към останалите костюмари, настанявайки се на един от кожените столове и най - демонстративно качвайки си краката върху стъклената маса. Всички го гледаха с недоумение, не вярваха в сериозността му, в уменията му.
- Шегувате се нали? Ще извикам охраната! - един едричък, среден на ръст и с уредяла коса, мъж който определено нервите му бяха дошли в повече се осмели да изкрещи срещу Монро и естествено той не можеше просто да го остави. Извади пистолета си и го застреля пред всички.
- Охраната също е мъртва, а сега  готови ли сте за преговори или все още ви приличам на шегаджия? - остави оръжието си на масата и се ухили като малко дете, онези определено умираха от страх, подписаха документа и след като Дан го взе тръгна към вратата спирайки на прага и обръщайки се отново към тях.
- Беше ми приятно да работя с вас господа, исках само да ви спомена, че в документа който подписахте имаше клауза, която гласи, че при смъртен случай, на някой от вас или всичките, аз взимам компанията. - отново извади пистолета си като дори не усети колко бързо бе застрелял останалите седем акционери и просто излезе сякаш нищо не е станало.

Daniel Monroe | unknown | Heaven Warior | fc; Dylan O'Brien