It can creep up inside you And consume you A disease of the mind It can control you It's too close for comfort

Име : Грейс Милан

Възраст:Неизвестна

Раса: Демон

Страна на която участвате във войната: Бие се на страната на Ада

Мразя те заради жертвите, които направи за мен.Мразя те за всеки път, когато нараняваше за мен.Мразя те заради начина, по който се усмихваш, когато погледнеш към мен.Мразя те за това, че никога не пое контрол над мен.Мразя те за това, че винаги ме спасяваш от мен.Мразя те, защото винаги избираш мен и никой друг.Мразя те, защото винаги ме дърпаш далеч от ръба.Мразя те за всяка мила дума, която някога си казвал.
Обичам те за всичко, което някога си ми отнел.Обичам те заради начина, по който доминираш и ме потъпкваш.Обичам те заради всеки път, когато се отказа от мен.Обичам те заради начина, по който ме гледаш, когато ме лъжеш.Обичам те за това, че никога не вярваш на това което казвам.Обичам те за това, че никога не ме остави да вървя по своя път.Обичам те, за това, че никога не ме отърва от болката.
Обичам те, за това, че винаги ме докарваш до лудост.

Всичко започна в началото на света. Началото на земята, началото на всички.Започна от алчността и егойзма. Започна заради силата и страстта. Започна, за да сложи край на новото, на началото. Започна, за да унищожи всичко и всички,а думите „Нека бъде светлина” се превърнаха в просто пепел, на фона на мракът в утрешния ден.

Грейс отвори очи,а небето сякаш се бе отворило, за да я поеме. Да я отнесе в дълбоката безкрайност. Тя усещаше дълбоките рани по тялото си, рани които я караха да гори, да страда. Караха тялото й да се превива. Милан отново затвори очи и простена докато се опитваше да се изправи. Нямаше успех. Тялото й бе натрошено сякаш на хиляди парчета. В далечината чуваше виковете, гърмежите и усещаше как някъде наблизо гори пожар. Тя проплака, докато с всички сили се напъваше да се измъкне от бойното поле. Не помнеше от колко време е тук по заръка на Евелин. Злата кучка се бе възползвала от силите й, като я бе пратила в най-тежката битка. От части Милан предполагаше, че Луцифер я мрази, въпреки лъжливата представа за перфектно семейство. Грейс, често виждаше блондинката като колекционер на дарби. Обграждаше се с демони, като нея самата. Силни, неповторими. Всеки един от тях имаше специална дарба, една или повече и вършеше работа на Ев.. Точно както Грейс й вършеше работа.
Бездушната се приближи до една от вече срутените сгради представляваща някога детски магазин и подпирайки се на стената погледна към краката си. Бяха почти премазани. Все едно бяха изчезнали. Виждаше как от едното й бедро тече съсирена кръв, а в раната все още се виждаше черно острие. Милан стисна зъби и вкара пръсти в раната. Докато се мъчеше да извади отчупеното острие тя усети нечий длани върху главата си. Допир. Милан вдигна поглед и в първия момент се припозна. Припозна се в ангел, който мислеше че познава, преди да дойде това. Тази война. Милан отвори устни, но тогава се осъзна. Това не беше той. Беше някой от неговият вид.
-Поздрави на мамчето.-изсмя се ангела и бяла светлина лумна около двамата. Силна болка разряза съзнанието на Грейс. Болка, която отвори всички кътчета на съзнанието й, отключи всички тайни на мислите й. Отключи всички подтиснати спомени. Нейните и тези на тялото в което беше. Писък на ужас разряза небето и за момент всичко изчезна. Тя изчезна, за да се събуди тук. В психиатричната клиника, където бе на почест, защото бе воин от войната на Боговете. Воин, който не помнеше нищо и никой и често си говореше сама. С тези които виждаше, но не бяха наистина там.




Допълнително:Тя е луда, ангела й е причинил жестока травма и често живее в друг свят. Погледа й е напълно празен и дори си представя че има домашен любимец, който всъщност не съществува.


Лик:kaya scodelario