Memento necesse

by **Enzo Charles Le Boursier** Съб Сеп 06, 2014 3:47 pm

- Татко... Татко... - Ензо викаше и плачеше едновременно докато нечий ръце го дърпаха от безжизненото тяло на баща му. Чарлс се опитваше да се отскубне и да вземе баща си със себе си.
- Хайде момче... Мъртъв е, не можеш да го спасиш. - Ръцете които до сега го теглеха обгърнаха кръста му и го повдигнаха. Езно риташе и удряше, но нямаше никакъв ефект.
- Много си боен, а... По - добре да те заведа в лагера на Константин, отколкото в някой от човешките. Ще станеш добър войн.

***

Ензо растеше относително спокойно. До колкото спокойно можеше да се живее в тези времена. Лагера на екзорсистите беше каляващо волята място, от което Чарлс бягаше във всеки удобен момент. Вече беше навършил шестнадесетата си годишнина, когато ходеше на лов с някое от другите момчета. Все повече и повече от тях измираха и при всяко връщане в лагера, войните взимаха все по малки момчета.
- Ензо... - Прошепна близо до него най - добрия приятел на Чарлс, Чейс. - Ако успееш да улучиш сърната ще можем да нахраним всички този път. Няма да се налага на никого да гладува.
Чарлс си пое дълбоко въздух и посегна към кочана със стрелите на гърба си. Извади една и внимателно я постави на тетивата. Издиша леко докато се прицелваше в жертвата си. От него зависеше дали другите деца ще ядат, той беше техния изход от гладуването.
Отпусна тетивата, а стрелата не измени траекторията си докато пронизваше горското животно.
- Да! - Извика радостно Чейс и изскочи от храста затичвайки се към улова им.
- Не, Чейс, чакай.... - Опита се да го спре Ензо, но момчето сякаш не го чуваше. От отсрещните храсти излязоха група мъже и хванаха момчето. Вампири... Нападнаха приятеля на Чарлс и дори не се замислиха преди да впият зъбите си в плътта му.
Ензо извади още една стрела, опита се да го спаси, но единственото което направи беше да подразни вампирите още повече. Те дори не реагираха на опитите на стрелеца да спаси малкото момче.
Когато безжизненото тяло на Чейс се овъргаля в калта и вампирите най накрая погледна към храста който беше прикритието на Ензо, той се отдаде на страха си и побегна. Бързо, колкото му държаха краката не искаше да умира още не беше готов за смъртта. Беше просто едно страхливо момче....
- И го остави там. - Шамара, който получи от надзирателя на лагера, накара главата му да се завърти на деветдесет градуса. Сълзите пареха в очите на момчето но Ензо стискаше зъбите си, за да не покаже слабостта си.
- Утре останалите се връщат от бойното поле. Ще оставят ранените и ще вземат други. Ще тръгнеш с тях други ден по изгрев... И не се опитвай да бягаш. Вече разбрах, че си страхливец!

***

- Отлична работа Ензо. Ще предам на Алекзандър изхода от битката. - Чарлс не знаеше името на новия военоначалник, но беше наясно, че тази седмица той беше дясната ръка на водача им. Поклони се ниско и каза с студения си режещ глас.
- За мен е огромна чест да съм един от войните на Константин. - Макар Константин отдавна да не беше сред живите, О'Дейл беше предводител на екзорсистите и всички го следваха или поне тези които бяха останали от тях.
През последните единадесет години Ензо се беше променил, сега беше друг човек. Студен, безчувствен. Това правеше войната с хората или полу-хората. След като беше убеден, че баща му е човек, оставаше майка му да е била демон. Тези които бяха на половина ангели не таяха такава агресия в себе си... Поне така си мислеше. Силата на Чарлс определено не беше човешка, ловкостта и бързината също, но на мъжа вече не му пукаше какво са корените му. Не му пукаше за миналото, защото тогава беше само изплашено и страхливо момче. Това в което се беше превърнал сега, силата която изпълваше тялото му, жаждата за мъст. Мразеше тези създания които бяха направили тази война реалност и щеше да умре опитвайки се да изтреби всяко същество, независимо дали идва от дълбините на Ада или слиза с белите си крила от Рая!

by **Алекзандър О'Дейл** Съб Сеп 06, 2014 4:45 pm

Одобрен, добре дошъл

Memento necesse

Memento necesse

Re: Memento necesse